15 feb 2009, 11:15

Път 

  Poesía
594 0 1
        Път
Бродя
по големия път на тъгата си.
През кал,
през мочурища...
Падам, калям се
или ме калят...
И вятърът брули лицето ми.
Сълзи, "укротени" от мисли,
като жива вода се плискат...
Вълшебен бързей.
Забързани спомени...
Натежали, очите ми пият
от извора...

© Дани Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Тъгата е извор на хубава поезия.
    И аз обичам да пиша за нея.
    Поздрав, Дани!
Propuestas
: ??:??