Feb 15, 2009, 11:15 AM

Път

  Poetry
967 0 1
        Път
Бродя
по големия път на тъгата си.
През кал,
през мочурища...
Падам, калям се
или ме калят...
И вятърът брули лицето ми.
Сълзи, "укротени" от мисли,
като жива вода се плискат...
Вълшебен бързей.
Забързани спомени...
Натежали, очите ми пият
от извора...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дани All rights reserved.

Comments

Comments

  • Тъгата е извор на хубава поезия.
    И аз обичам да пиша за нея.
    Поздрав, Дани!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...