19 jun 2016, 12:15

Път 4 

  Poesía » Filosófica
281 0 0

С болка и в съдба нелека

аз вървя по тъжната пътека

и ето - слънцето се скрива

и аз не зная накъде отивам.

 

Прибира ме в своите обятия нощта -

мрак спуска се над мен -

прощавай, земна красота,

прощавай, светъл ден!

© Георги Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??