Където и да бягам - все същата оставам.

Изминатият път не се променя.

И крачка да върна, на същото място ще стъпи кракът ми,

дори да е бездна към ада.

Знам, че всеки ход напред ще ме води натам,

където само едно ухание носи вятърът за мен.

Понякога дори я виждам като изкривен контур - моята болка.

Ще върви зад мен и напред, но рамо до рамо заедно не ще застанем.

Очите ми пълни с пепелта на мечтите,

които изгарят всеки път, щом пожелая,

всеки път, щом я поискам - да я притискам до мен,

да вдишвам от сянката ù, да докосвам гласа ù.

Тя - моята болка... с твоето име.

С твоето лице... с аромата на твоята душа...

Родена от моя грях... живяла с твоята прошка.

Избледнява нелепо, когато я галиш със страх,

кротува, седи пред мен и ме гледа презряно.

А пътят е прашен, черен, пуст и студен.

Крачка по крачка... след нея вървя.

Да я виждам. Да знам, че е там.

Тя - моята болка... с твоето име,

с моето лице... с аромата на ада пред мен.