Погледът ми, вперен в синевата,
прави път между небето и земята,
вече са готови да пътуват-
мислите, които теб жадуват.
Все разлистват облаците бели-
пътя към високото поели,
търсят те, навсякъде се спират,
но от теб - и полъх не намират.
Залеза решават да попитат
и към него мислите политат,
пръснатите облаците се сливат
залеза внезапно го закриват- ...