20 нояб. 2012 г., 19:50

Път 

  Поэзия » Другая
479 0 0
Погледът ми, вперен в синевата,
прави път между небето и земята,
вече са готови да пътуват-
мислите, които теб жадуват.
Все разлистват облаците бели-
пътя към високото поели,
търсят те, навсякъде се спират,
но от теб - и полъх не намират.
Залеза решават да попитат
и към него мислите политат,
пръснатите облаците се сливат
залеза внезапно го закриват- ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Петрова Все права защищены

Предложения
: ??:??