21 dic 2011, 10:40

Път без връщане 

  Poesía » De amor
1069 0 18

Ухаеш ми прекрасно на обреченост,

очите ти ме оковават гибелно...

В прегръдката ти... толкова далече съм

от всичко, що в реалност е изстинало.

 

Била си земна? Как да го повярвам -

в усмивката ти цели светове

се скитат без посока и навярно

завиждат ми, че с теб съм заклеймен,

 

или белязан, в чара ти – безвластен,

безпомощен се чувствам, окован,

обсебен от желанията, страстите,

пречупен в хиляди парчета и събран,

 

изгубен във очите ти поглъщащи,

намерен между топлите ти длани,

обреченост е... Път без връщане,

по който следвам моите желания –

Теб.

© Александър Охрименко Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??