22 ago 2012, 17:39

Път към миналото

  Poesía
623 0 3

Всички сте около мен – цял антураж,

но тя към спомена все ме връща,

независимо, че ми вдъхвате кураж,

пак отстъпвам, пак преглъщам.

 

Пътят към миналото винаги предстои,

когато тръгнем към бъдещи и модерни

пътища, на които миналото още стои

и ни напомня да му бъдем верни.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никица Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво, много хубаво !
  • Да намериш смисъл в безсмисленото!
    Хубаво е когато те чета!
    Поздрав!
  • За миналото не плаче,ни ридае,
    ни розата,ни славеят млад,
    в сълзи зората не сияе,
    за миналото в този свят!

    Гледай напред и нагоре!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...