22.08.2012 г., 17:39

Път към миналото

619 0 3

Всички сте около мен – цял антураж,

но тя към спомена все ме връща,

независимо, че ми вдъхвате кураж,

пак отстъпвам, пак преглъщам.

 

Пътят към миналото винаги предстои,

когато тръгнем към бъдещи и модерни

пътища, на които миналото още стои

и ни напомня да му бъдем верни.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никица Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво, много хубаво !
  • Да намериш смисъл в безсмисленото!
    Хубаво е когато те чета!
    Поздрав!
  • За миналото не плаче,ни ридае,
    ни розата,ни славеят млад,
    в сълзи зората не сияе,
    за миналото в този свят!

    Гледай напред и нагоре!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...