15 ago 2014, 16:32

Път към себе си 

  Poesía
931 2 18

Ще тръгнеш сам, когато си готов,
по онзи път, най-стръмния, към себе си.
Ще видиш пак, по начин странно нов,
събитията, хората и бездните.

По този път не чакай светлини,
а само тесни, мрачни лабиринти.
Едничка, съвестта ще те крепи
и болката от друмища преминати.

Ще срещнеш пак коварния подлец,
на който ще простиш, за да пораснеш
и пак ще сложиш трънния венец
на гордостта, изглеждала прекрасно.

Ще видиш онзи просяк прегладнял,
на който късче хляб дори отказа,
а бликналата в теб горчива жал
за дълго ще гори, като проказа.

Ще зърнеш споделената любов,
която от бездушие погуби,
красавицата с погледа суров,
довела те до трескаво безумие.

Ще се изправиш сам срещу страха -
жестоката човешка неизбежност,
ще разпознаеш с ужас тих греха,
направен не от злост, а от небрежност...

За себе си щом станеш непознат,
ще се завърнеш, без суетна врява,
за да удавиш целия си свят
в една сълза. Която те спасява.

© Вики Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Предишните ни превъплащения и човекът като трансформиращо се субективно битие. Катарзисът! Много ми допадна като тематика и емоционална образност! Много, много познато усещане!
  • Минавам и поздравявам! Може да не напиша под всеки текст коментар, но те чета и смятам, че си голяма!
  • Обичам темата за пътя към себе си. Много ми е близка и ме раздва, когато виждам, че и други се вълнуват от нея.
    Тук искам да добавя няколко реда от един мой стих, вдъхновен от идеята за пътя към себе си.

    А може би по стъпките си крачим
    и минали животи ни изпиват.
    За себе си любов поне да значим,
    посоките, когато ни убиват...
    А може би с ръка ще махнем леко
    и просто като есен ще отминем.
    А хоризонтът е така далеко...
    Душите си поне да не подминем.
  • Силно е! Поздравления и от мен!!
  • Хубаво е!
  • Стойностен, мъдър и внушителен стих!

    Личния Път и себеоткриването...

    Поздравления, Вики!
  • Поздрави, Вики!
    Поезия, която учи!
  • Невероятен стих!
    Ненаситно чета и чета, и....
  • Браво, Вики! Страхотен стих, а финала е уникален! Поздрави!
  • Много хубав стих...и аз споделям твоите философски мисли...много ме впечатли, Вики! Аплодисменти!
  • Же-Сто-ко!
  • Поздравления!
  • Споделям философските ти мисли!Много добра творба!
  • Много силни внушения, постигнати с висока поетична изява.
    Поздравления!
  • много малко е нужно на човека да намери спасението, Вики...
    поздрави!!!
  • Има творби,които не се коментират.
  • Много силен текст. Тук лежи цялата философия на Пътя и на преосмислянето на себе си. Поздравявам те, Вики!
    Имаш огромното ми уважение, за начина по който пишеш и за високата стойност на онова, което казваш!

    Твой: Мисана
  • Голямо и силно!
Propuestas
: ??:??