15 ago 2014, 16:32

Път към себе си

  Poesía
1.1K 2 18

Ще тръгнеш сам, когато си готов,
по онзи път, най-стръмния, към себе си.
Ще видиш пак, по начин странно нов,
събитията, хората и бездните.

По този път не чакай светлини,
а само тесни, мрачни лабиринти.
Едничка, съвестта ще те крепи
и болката от друмища преминати.

Ще срещнеш пак коварния подлец,
на който ще простиш, за да пораснеш
и пак ще сложиш трънния венец
на гордостта, изглеждала прекрасно.

Ще видиш онзи просяк прегладнял,
на който късче хляб дори отказа,
а бликналата в теб горчива жал
за дълго ще гори, като проказа.

Ще зърнеш споделената любов,
която от бездушие погуби,
красавицата с погледа суров,
довела те до трескаво безумие.

Ще се изправиш сам срещу страха -
жестоката човешка неизбежност,
ще разпознаеш с ужас тих греха,
направен не от злост, а от небрежност...

За себе си щом станеш непознат,
ще се завърнеш, без суетна врява,
за да удавиш целия си свят
в една сълза. Която те спасява.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вики Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Предишните ни превъплащения и човекът като трансформиращо се субективно битие. Катарзисът! Много ми допадна като тематика и емоционална образност! Много, много познато усещане!
  • Минавам и поздравявам! Може да не напиша под всеки текст коментар, но те чета и смятам, че си голяма!
  • Обичам темата за пътя към себе си. Много ми е близка и ме раздва, когато виждам, че и други се вълнуват от нея.
    Тук искам да добавя няколко реда от един мой стих, вдъхновен от идеята за пътя към себе си.

    А може би по стъпките си крачим
    и минали животи ни изпиват.
    За себе си любов поне да значим,
    посоките, когато ни убиват...
    А може би с ръка ще махнем леко
    и просто като есен ще отминем.
    А хоризонтът е така далеко...
    Душите си поне да не подминем.
  • Силно е! Поздравления и от мен!!
  • Хубаво е!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...