Ще тръгнеш сам, когато си готов,
по онзи път, най-стръмния, към себе си.
Ще видиш пак, по начин странно нов,
събитията, хората и бездните.
По този път не чакай светлини,
а само тесни, мрачни лабиринти.
Едничка, съвестта ще те крепи
и болката от друмища преминати.
Ще срещнеш пак коварния подлец,
на който ще простиш, за да пораснеш
и пак ще сложиш трънния венец
на гордостта, изглеждала прекрасно. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация