7 ene 2009, 16:17

Път към вечността

  Poesía
811 0 7
Приятелко на тъмните миражи,
пазителко на светлата вълна,
за мен ли си дошла, та идваш в бяло?
А някои те свързват със скръбта...

Венци от диви билки съм изплела -
един за теб, а другия за мен.
Дано ти свещ запалена си взела,
за да ни свети. Нищо, че е ден.

Я виж воалът колко ни отива!
Ръка подай ми, като на сестра
и аз ще те последвам доверчиво
по пътя дълъг, който ми избра.

За дебрите на бялото безвремие
товар излишно тежък е плътта.
Ще литнем с теб, над болка и проблеми,
по-леки и от сенки на цветя.

Свободни ще се скитаме в простора,
духът не се нуждае от крила...
Животът на земята е умора,
покой дарява само вечността.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вики Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...