7 ene 2009, 16:17

Път към вечността

  Poesía
808 0 7
Приятелко на тъмните миражи,
пазителко на светлата вълна,
за мен ли си дошла, та идваш в бяло?
А някои те свързват със скръбта...

Венци от диви билки съм изплела -
един за теб, а другия за мен.
Дано ти свещ запалена си взела,
за да ни свети. Нищо, че е ден.

Я виж воалът колко ни отива!
Ръка подай ми, като на сестра
и аз ще те последвам доверчиво
по пътя дълъг, който ми избра.

За дебрите на бялото безвремие
товар излишно тежък е плътта.
Ще литнем с теб, над болка и проблеми,
по-леки и от сенки на цветя.

Свободни ще се скитаме в простора,
духът не се нуждае от крила...
Животът на земята е умора,
покой дарява само вечността.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вики Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...