7 ene 2009, 16:17

Път към вечността 

  Poesía
664 0 7
Приятелко на тъмните миражи,
пазителко на светлата вълна,
за мен ли си дошла, та идваш в бяло?
А някои те свързват със скръбта...

Венци от диви билки съм изплела -
един за теб, а другия за мен.
Дано ти свещ запалена си взела,
за да ни свети. Нищо, че е ден.

Я виж воалът колко ни отива!
Ръка подай ми, като на сестра
и аз ще те последвам доверчиво
по пътя дълъг, който ми избра.

За дебрите на бялото безвремие
товар излишно тежък е плътта.
Ще литнем с теб, над болка и проблеми,
по-леки и от сенки на цветя.

Свободни ще се скитаме в простора,
духът не се нуждае от крила...
Животът на земята е умора,
покой дарява само вечността.

© Вики Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??