18 oct 2015, 11:47

Път към върха

  Poesía » Otra
585 0 1
Реших да изкачвам планинският връх
зареял се горе в небето.
Погледнах го бегло, но смело реших
не ще издържи на сърцето.
И тръгнах да крача със горда глава,
забравила колко висок е.
Прескачах аз тръни, реки и блата,
уверена - мой че  ще бъде.
Вървях, но умората взе да тежи,
/върхът все по-далечен стоеше/.
Изпусках от поглед подмолни скали,
които  ми тайно кроеше.
Тогава намерих полянка една,
поседнах, отдъхнах, починах.
Намерих блаженство и глътка вода
/дари ме със земната сила/.
И тази полянка със росна трева
ми даде и вяра, и твърдост.
Да тръгна отново да следвам върха,
загърбила днешната трудност!    

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...