18.10.2015 г., 11:47

Път към върха

582 0 1
Реших да изкачвам планинският връх
зареял се горе в небето.
Погледнах го бегло, но смело реших
не ще издържи на сърцето.
И тръгнах да крача със горда глава,
забравила колко висок е.
Прескачах аз тръни, реки и блата,
уверена - мой че  ще бъде.
Вървях, но умората взе да тежи,
/върхът все по-далечен стоеше/.
Изпусках от поглед подмолни скали,
които  ми тайно кроеше.
Тогава намерих полянка една,
поседнах, отдъхнах, починах.
Намерих блаженство и глътка вода
/дари ме със земната сила/.
И тази полянка със росна трева
ми даде и вяра, и твърдост.
Да тръгна отново да следвам върха,
загърбила днешната трудност!    

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Мезева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...