Път към звездите

Kasch (Зл Павлова)
95 11

25 sept 2006, 11:58

Poesía

649 0 3

Луната плавно пак проточва шия

и любопитно вглежда се във моите очи

сякаш съдник е..или месия

и чака някой да сгреши.

Но днес... напразно в мен наднича

не чува ли сърцето как трополи

и мисълта ми как към тебе тича

защото днес на прага ми си ти -

дошъл си тук за мен..аз ти повярвах

и не погледнах ни за миг назад!

От ласките на вятъра догарях,

донесъл твоя аромат познат.

Пред мен стоиш, преглътнал гордастта си

и ми предлагаш свойта гръд

на нея да облегна пак глава си

и да забравя своите страхове.

В ръка ти вплела мойта длан,

вървя до теб по пътя към звездите

и не усещам как от ден пак става нощ

щом сълзите от очите са изпити.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.