Път към звездите
Луната плавно пак проточва шия
и любопитно вглежда се във моите очи
сякаш съдник е..или месия
и чака някой да сгреши.
Но днес... напразно в мен наднича
не чува ли сърцето как трополи
и мисълта ми как към тебе тича
защото днес на прага ми си ти -
дошъл си тук за мен..аз ти повярвах
и не погледнах ни за миг назад!
От ласките на вятъра догарях,
донесъл твоя аромат познат.
Пред мен стоиш, преглътнал гордастта си
и ми предлагаш свойта гръд
на нея да облегна пак глава си
и да забравя своите страхове.
В ръка ти вплела мойта длан,
вървя до теб по пътя към звездите
и не усещам как от ден пак става нощ
щом сълзите от очите са изпити.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Зл Павлова Всички права запазени
