16 ago 2018, 13:07

Път на обратно

1.1K 7 9

Дълго завръщане, все на обратно.

Пътят навътре е толкова дълъг.

Търсиш пътеката, сам се изпращаш,

никой след тебе дори не помахва.

 

Нощем, особено, в сенки се луташ,

минало гони последната мисъл.

Някакъв стоп пред очите ти блясва.

Как ли дотук през глава си дотичал?

 

Тежка въздишка е глътката въздух.

Пак ще събличаш до голо стените.

Твърди темели отдолу прозират.

Избори много навън да се върнеш.

 

Само че щом си разчоплил боята,

търсиш цвета на измамна утеха.

Някъде вътре е тази пролука,

там са последните твои парчета.

 

Няколко трябват ти да се закърпиш

и да иззидаш наново прозорец,

с гледка, която далеч се простира,

за да избистри най-мрачния поглед.

 

Дълго пътуване, път криволичещ,

краят му свършва се в твоята цялост.

Там са молитвите, там си пречистен,

шиеш крилете си и се сглобяваш.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ани Монева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....