16 ago 2018, 13:07

Път на обратно

1.1K 7 9

Дълго завръщане, все на обратно.

Пътят навътре е толкова дълъг.

Търсиш пътеката, сам се изпращаш,

никой след тебе дори не помахва.

 

Нощем, особено, в сенки се луташ,

минало гони последната мисъл.

Някакъв стоп пред очите ти блясва.

Как ли дотук през глава си дотичал?

 

Тежка въздишка е глътката въздух.

Пак ще събличаш до голо стените.

Твърди темели отдолу прозират.

Избори много навън да се върнеш.

 

Само че щом си разчоплил боята,

търсиш цвета на измамна утеха.

Някъде вътре е тази пролука,

там са последните твои парчета.

 

Няколко трябват ти да се закърпиш

и да иззидаш наново прозорец,

с гледка, която далеч се простира,

за да избистри най-мрачния поглед.

 

Дълго пътуване, път криволичещ,

краят му свършва се в твоята цялост.

Там са молитвите, там си пречистен,

шиеш крилете си и се сглобяваш.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ани Монева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...