16 ago 2018, 13:07

Път на обратно

1.1K 7 9

Дълго завръщане, все на обратно.

Пътят навътре е толкова дълъг.

Търсиш пътеката, сам се изпращаш,

никой след тебе дори не помахва.

 

Нощем, особено, в сенки се луташ,

минало гони последната мисъл.

Някакъв стоп пред очите ти блясва.

Как ли дотук през глава си дотичал?

 

Тежка въздишка е глътката въздух.

Пак ще събличаш до голо стените.

Твърди темели отдолу прозират.

Избори много навън да се върнеш.

 

Само че щом си разчоплил боята,

търсиш цвета на измамна утеха.

Някъде вътре е тази пролука,

там са последните твои парчета.

 

Няколко трябват ти да се закърпиш

и да иззидаш наново прозорец,

с гледка, която далеч се простира,

за да избистри най-мрачния поглед.

 

Дълго пътуване, път криволичещ,

краят му свършва се в твоята цялост.

Там са молитвите, там си пречистен,

шиеш крилете си и се сглобяваш.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ани Монева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...