Една антена под звездите
е стълбицата ми към тях;
лозите като лабиринти
са вплели своите стебла.
Аз тръгвам без да зная нищо
за тази сребърна страна;
от стълб самотен като лампа
огрява пълната луна.
Комин със къдрава опашка
ми сочи пътя разлюлян.
Остава да стои на стража --
аз тръгвам към звездите сам.
януари 1990 г.
гр. Сливен
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Лъчезар Цонев Todos los derechos reservados
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
