17 sept 2023, 21:19

Път в нощта

1.2K 4 6

 

 

Една антена под звездите

е стълбицата ми към тях;

лозите като лабиринти

са вплели своите стебла.

 

Аз тръгвам без да зная нищо

за тази сребърна страна;

от стълб самотен като лампа

огрява пълната луна.

 

Комин със къдрава опашка

ми сочи пътя разлюлян.

Остава да стои на стража --

аз тръгвам към звездите сам.

 

                         януари 1990 г.

                         гр. Сливен

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лъчезар Цонев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Стойчо!
  • Харесва ми!
  • Благодаря ти, Пепи, много ми е приятно, че ти харесва! Младежът още живее в мен; наскоро пак бях студент, тъй като имахме среща...Благодаря, Мария, важното е, че си харесала точно това стихотворение! И вече се запознахме...
  • Лъчо, аз май съм сгрешила, мислейки, че пиша коментар на Младен, но ти също заслужаваш похвала. Просто ти се извинявам за грешката в името!
  • Очарователно е, Младене! Аплодирам те!👍

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...