8 feb 2008, 8:54

Пътека

1.3K 0 16
Всяка стъпка правя с усилие,
но така само знам, че вървя.
Ако тичам, дали има смисъл...
И кого да надбягвам все пак?

Ето - стъпките крача ги бавно
и усещам отвътре, докрай,
как всяка една с мъка правя,
но… полека набирам кураж.

Аз напипвам посоки различни,
към противни дори се стремя
и опитвам чрез свойте инстинкти
от объркване да се спася.

А понякога просто проглеждам -
за минута, за кратък момент -
и Хармонията ме извежда
на Пътека една, вътре в мен.

Таз Пътека в едно концентрира
всички пътища, влизащи в мен.
А от нея безкрайно извират
други линии в новия ден.

И посоките всички поемам
или нито една от тях,
но това вече няма значение...
Знам, на точното място съм аз.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Радкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...