8 feb 2008, 8:54

Пътека

1.3K 0 16
Всяка стъпка правя с усилие,
но така само знам, че вървя.
Ако тичам, дали има смисъл...
И кого да надбягвам все пак?

Ето - стъпките крача ги бавно
и усещам отвътре, докрай,
как всяка една с мъка правя,
но… полека набирам кураж.

Аз напипвам посоки различни,
към противни дори се стремя
и опитвам чрез свойте инстинкти
от объркване да се спася.

А понякога просто проглеждам -
за минута, за кратък момент -
и Хармонията ме извежда
на Пътека една, вътре в мен.

Таз Пътека в едно концентрира
всички пътища, влизащи в мен.
А от нея безкрайно извират
други линии в новия ден.

И посоките всички поемам
или нито една от тях,
но това вече няма значение...
Знам, на точното място съм аз.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Радкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...