Пътека
но така само знам, че вървя.
Ако тичам, дали има смисъл...
И кого да надбягвам все пак?
Ето - стъпките крача ги бавно
и усещам отвътре, докрай,
как всяка една с мъка правя,
но… полека набирам кураж.
Аз напипвам посоки различни,
към противни дори се стремя
и опитвам чрез свойте инстинкти
от объркване да се спася.
А понякога просто проглеждам -
за минута, за кратък момент -
и Хармонията ме извежда
на Пътека една, вътре в мен.
Таз Пътека в едно концентрира
всички пътища, влизащи в мен.
А от нея безкрайно извират
други линии в новия ден.
И посоките всички поемам
или нито една от тях,
но това вече няма значение...
Знам, на точното място съм аз.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мария Радкова Todos los derechos reservados
