18 dic 2008, 6:50

Пътека

694 0 1
    По пътека незнайна вървях,
по пътека мрачна и скована,
загубих любовта, на която държах,
загубих я... вече я няма.

     Тази пътека сърцето повлече,
на пух и прах направи го тя,
отправи се то на далече,
забравило за миг любовта.

      Вървейки по пътеката мрачна усетих,
че душата ми е в лед скована
и внезапно сърцето прошепна,
няма вече да обичаш... няма... няма.

      Вървя по тази пътека,
без любов и сродна душа,
стъпките мои мигом изчезват,
изчезват, както изчезна за миг любовта!!!    
       

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Атанас Николов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...