Пътека
692
0
1
По пътека незнайна вървях,
по пътека мрачна и скована,
загубих любовта, на която държах,
загубих я... вече я няма.
Тази пътека сърцето повлече,
на пух и прах направи го тя,
отправи се то на далече,
забравило за миг любовта.
Вървейки по пътеката мрачна усетих,
че душата ми е в лед скована
и внезапно сърцето прошепна,
няма вече да обичаш... няма... няма.
Вървя по тази пътека,
без любов и сродна душа,
стъпките мои мигом изчезват,
изчезват, както изчезна за миг любовта!!!
по пътека мрачна и скована,
загубих любовта, на която държах,
загубих я... вече я няма.
Тази пътека сърцето повлече,
на пух и прах направи го тя,
отправи се то на далече,
забравило за миг любовта.
Вървейки по пътеката мрачна усетих,
че душата ми е в лед скована
и внезапно сърцето прошепна,
няма вече да обичаш... няма... няма.
Вървя по тази пътека,
без любов и сродна душа,
стъпките мои мигом изчезват,
изчезват, както изчезна за миг любовта!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Атанас Николов Всички права запазени
