По пътека незнайна вървях,
по пътека мрачна и скована,
загубих любовта, на която държах,
загубих я... вече я няма.

     Тази пътека сърцето повлече,
на пух и прах направи го тя,
отправи се то на далече,
забравило за миг любовта.

      Вървейки по пътеката мрачна усетих,
че душата ми е в лед скована
и внезапно сърцето прошепна,
няма вече да обичаш... няма... няма.

      Вървя по тази пътека,
без любов и сродна душа,
стъпките мои мигом изчезват,
изчезват, както изчезна за миг любовта!!!