10 ene 2007, 0:17

Пътека

  Poesía
826 0 19

 

   

Нареди ми

пътека от

малки

свещици,

да отмерват

от мен

до теб,

стъпка

по стъпка,

сякаш долу

са слезли

 небесни

звездици,

да не би

да се лутам

и да се объркам...

Ще почувстваш,

че идвам

по мойто

ухание,

от ефирния бриз

            полетяло

към теб

            на преливащо,

по-силно от мене

            желание

да съм твоя,

            покорна

на всеки

твой жест...

  

09.01.2007

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дидислава Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хей, Скай - небесно момиче, преминаваш като свеж полъх покрай стиховете ми, благодаря ти, пожелавам ти стократно да изпиташ такива емоции като това което си прочела !
  • Страхотно!
  • Уф,за съжаление аз това "изкуство" (покорството) много не го владея,пък било и в прегръдките на мъж
    p.s.Обаче пък си имам добра учителка...
  • Приятно е ... че ви харесва!
  • Не мога да добавя нищо! И формата и съдържанието се допълват прекрасно!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...