20 nov 2020, 10:43

Пътека

  Poesía » Civil
483 1 1

 

Ако тръгнеш по утъпкана вече пътека,

от някой, пред теб доскоро вървял.

Ти няма как да стигнеш човека,

който в храсти, ръцете си голи одрал.

 

И невидими камъни, краката му ритали,

и бурени с тръни петите пробивали.

Минувачи по главния път, дори не го питали,

накъде е тръгнал, и без думи го убивали.

 

И той е знаел, че няма да е лека

нито стъпка от тези, след които вървиш.

Открий в живота си своя пътека,

и тогава ще знаеш над какво да бдиш.

 

Явор Перфанов©

19.11.2020 г.

Г. Оряховица

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Явор Перфанов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...