Ако тръгнеш по утъпкана вече пътека,

от някой, пред теб доскоро вървял.

Ти няма как да стигнеш човека,

който в храсти, ръцете си голи одрал.

И невидими камъни, краката му ритали,

и бурени с тръни петите пробивали.

Минувачи по главния път, дори не го питали,

накъде е тръгнал, и без думи го убивали.

И той е знаел, че няма да е лека

нито стъпка от тези, след които вървиш.

Открий в живота си своя пътека,

и тогава ще знаеш над какво да бдиш.

Явор Перфанов©

19.11.2020 г.

Г. Оряховица