20 nov 2020, 10:43

Пътека

  Poesía » Civil
484 1 1

 

Ако тръгнеш по утъпкана вече пътека,

от някой, пред теб доскоро вървял.

Ти няма как да стигнеш човека,

който в храсти, ръцете си голи одрал.

 

И невидими камъни, краката му ритали,

и бурени с тръни петите пробивали.

Минувачи по главния път, дори не го питали,

накъде е тръгнал, и без думи го убивали.

 

И той е знаел, че няма да е лека

нито стъпка от тези, след които вървиш.

Открий в живота си своя пътека,

и тогава ще знаеш над какво да бдиш.

 

Явор Перфанов©

19.11.2020 г.

Г. Оряховица

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Явор Перфанов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...