Nov 20, 2020, 10:43 AM

Пътека

  Poetry » Civic
477 1 1

 

Ако тръгнеш по утъпкана вече пътека,

от някой, пред теб доскоро вървял.

Ти няма как да стигнеш човека,

който в храсти, ръцете си голи одрал.

 

И невидими камъни, краката му ритали,

и бурени с тръни петите пробивали.

Минувачи по главния път, дори не го питали,

накъде е тръгнал, и без думи го убивали.

 

И той е знаел, че няма да е лека

нито стъпка от тези, след които вървиш.

Открий в живота си своя пътека,

и тогава ще знаеш над какво да бдиш.

 

Явор Перфанов©

19.11.2020 г.

Г. Оряховица

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Явор Перфанов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...