1 jun 2007, 17:58

Пътека 

  Poesía
986 0 1
 

Няма връщане назад

от таз прокобна пътека.

Тъмнина и змии

чакат пред нечии врати,

стоят пред нечии очи.

Адът претърсва мойте мисли -

а само това ми остана...

обърквам се

без твоето изящество,

крача в градините на смъртта...

Светлината, кръста, всички реки

са тъмни и дълбоки като нощта.

Търся причина

защо времето би отминало и без нас?

С всяка стъпка,

която реша да поема,

научавам по малко за себе си.

Всяка клетва,

която нарушавам,

ме води към твоето сърце.

И броя часовете,

в които молех се за прошка,

а Бог се смее в моето лице...

И пътеката остава,

тя ме води към пръстта.

Протегнати ръце

аз виждам как прегърнали са кръста -

моето сърце потъва в мрака

и очите с кръв изпръска.

С протегнати ръце

аз виждам през тъмнината

обратния път към дома. 

Сенки ще се издигнат,

но ще рухнат заедно с нощта,

с всичките си  сълзи

навред, навеки се кълна!

Ангели ще долетят

с бели крила,

ще обсипят всичко в светлина.

Ще дойдат с песен

за изстрадала душа.

С последният си дъх ще я изпратят,

с последният пламък на свещта.

Свели са глава, сякаш пред Бога

и ронят сълза, една по една.

Тихичко плачат те над пепелта,

че угасна огъня в една душа...

© Мони Божилова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Изключително зловещо,трогателно,печално и каращо ме да се пренеса във вечността,стихотворение!Поздравления,продължавай все така да потдържаш пътеката към Dark World.Малко са наистина хората,които могат да разберат за какво става въпрос,но мен лично ме изпълват тези стихове.Блек металът е една пролука,вратичка към този свят.Радвам се,че има хора,които разбират от тази философия.Поздрави
Propuestas
: ??:??