Няма връщане назад

от таз прокобна пътека.

Тъмнина и змии

чакат пред нечии врати,

стоят пред нечии очи.

Адът претърсва мойте мисли -

а само това ми остана...

обърквам се

без твоето изящество,

крача в градините на смъртта...

Светлината, кръста, всички реки

са тъмни и дълбоки като нощта.

Търся причина

защо времето би отминало и без нас?

С всяка стъпка,

която реша да поема,

научавам по малко за себе си.

Всяка клетва,

която нарушавам,

ме води към твоето сърце.

И броя часовете,

в които молех се за прошка,

а Бог се смее в моето лице...

И пътеката остава,

тя ме води към пръстта.

Протегнати ръце

аз виждам как прегърнали са кръста -

моето сърце потъва в мрака

и очите с кръв изпръска.

С протегнати ръце

аз виждам през тъмнината

обратния път към дома. 

Сенки ще се издигнат,

но ще рухнат заедно с нощта,

с всичките си  сълзи

навред, навеки се кълна!

Ангели ще долетят

с бели крила,

ще обсипят всичко в светлина.

Ще дойдат с песен

за изстрадала душа.

С последният си дъх ще я изпратят,

с последният пламък на свещта.

Свели са глава, сякаш пред Бога

и ронят сълза, една по една.

Тихичко плачат те над пепелта,

че угасна огъня в една душа...