23 oct 2023, 6:22

Пътешествие

  Poesía
518 2 1

Погалва Слънцето снагата
със мека майчина ръка.
Отпуснато трептят платната
без вятър в младата душа. 

 

И корабът се носи леко, 
полюшвайки се тук и там.
Ще стигне ли така далеко, 
по течението.... не знам?

 

Понякога достигат пристан, 
в залив обрасъл със цветя
и медът от пчели събиран
се стича директно в уста.

 

Понякога в скалите морски
се удря с някоя вълна
и като капак с думи хорски
потъва в пъклена тъма.

 

Понякога с южняк в косите
опъва корабът платна.
В неравна битка със вълните
печели огнени сърца.

 

Понякога задухал силно 
от север лошия злодей, 
вледява и морето дивно
ума, с оковите владей.

 

Но има и моменти трудни
с въжета в ръцете здрави, 
овладяват се и с абсурдни
ветрове, градят се нрави!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кремена Арменчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...