23 oct 2023, 6:22

Пътешествие

  Poesía
515 2 1

Погалва Слънцето снагата
със мека майчина ръка.
Отпуснато трептят платната
без вятър в младата душа. 

 

И корабът се носи леко, 
полюшвайки се тук и там.
Ще стигне ли така далеко, 
по течението.... не знам?

 

Понякога достигат пристан, 
в залив обрасъл със цветя
и медът от пчели събиран
се стича директно в уста.

 

Понякога в скалите морски
се удря с някоя вълна
и като капак с думи хорски
потъва в пъклена тъма.

 

Понякога с южняк в косите
опъва корабът платна.
В неравна битка със вълните
печели огнени сърца.

 

Понякога задухал силно 
от север лошия злодей, 
вледява и морето дивно
ума, с оковите владей.

 

Но има и моменти трудни
с въжета в ръцете здрави, 
овладяват се и с абсурдни
ветрове, градят се нрави!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кремена Арменчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...