Погалва Слънцето снагата
със мека майчина ръка.
Отпуснато трептят платната
без вятър в младата душа. 

И корабът се носи леко, 
полюшвайки се тук и там.
Ще стигне ли така далеко, 
по течението.... не знам?

Понякога достигат пристан, 
в залив обрасъл със цветя
и медът от пчели събиран
се стича директно в уста.

Понякога в скалите морски
се удря с някоя вълна
и като капак с думи хорски
потъва в пъклена тъма.

Понякога с южняк в косите
опъва корабът платна.
В неравна битка със вълните
печели огнени сърца.

Понякога задухал силно 
от север лошия злодей, 
вледява и морето дивно
ума, с оковите владей.

Но има и моменти трудни
с въжета в ръцете здрави, 
овладяват се и с абсурдни
ветрове, градят се нрави!