Пътешествието
770
0
0
Вихър вее, по челото ми се разпръсква,
Докато ме издигаш нагоре в небесата,
Там към където гледат децата, мечтата...
Извисявам се над птиците, дъха ми, оредял,
Облаците ме обгръщат, а аз разпилявам ги,
Виждам пътя към звездите, наближавам ги,
Към луната ме насочи и там ме остави,
и ,за да гледаме заедно картината, остани.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Стефко Todos los derechos reservados
