Пътешествието
765
0
0
Вихър вее, по челото ми се разпръсква,
Докато ме издигаш нагоре в небесата,
Там към където гледат децата, мечтата...
Извисявам се над птиците, дъха ми, оредял,
Облаците ме обгръщат, а аз разпилявам ги,
Виждам пътя към звездите, наближавам ги,
Към луната ме насочи и там ме остави,
и ,за да гледаме заедно картината, остани.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефко Всички права запазени
