Тиха гара, задрямали влакове.
От небето вали белота.
Сред багажи и чанти и сакове,
някой спира да види това.
Някой знае, че влак е животът му,
срещащ се със различни души.
Щом се движи, дори и на йота,
той се радва, ликува, греши...
По житейските релси се скита,
преминава през гари-съдби.
Неусетно как в себе си вплита
думи, спомени, истински дни! ...