Тиха гара, задрямали влакове.

От небето вали белота. 

Сред багажи и чанти и сакове,

някой спира да види това. 

Някой знае, че влак е животът му,

срещащ се със различни души.

Щом се движи, дори и на йота, 

той се радва, ликува, греши... 

По житейските релси се скита,

преминава през гари-съдби.

Неусетно как в себе си вплита 

думи, спомени, истински дни! 

Сред багажи и чанти, и сакове,

някой спира да види това.

Тиха гара и тръгнали влакове.

А отгоре вали белота!

Детелина И.Стефанова ✍️🍀