ДетелинаСтефанова (Детелина Стефанова)

С гребена на добротата 🇧🇬

Ако доброто знае да врачува
ще види ли надежда в длани?
Нима е сляпо? Дали чува
кога да тръгне, да остане?
Доброто носи златен гребен ...

ДетелинаСтефанова

Poesía

2025-05-29T05:35:41+03:00 286 1

Приказка написах 🇧🇬

Надеждата е светло тайнство,
едно мистично същество,
което денем, нощем странства,
незнайно как при мен дошло.
Във сънищата разцъфтява, ...

ДетелинаСтефанова

Poesía

2025-04-29T18:13:08+03:00 303

Молитвата мълчи 🇧🇬

Различно е, но не и по-смирено.
Душата не мечтае и мълчи.
Човешкото, отдавна е сменено.
Пред храма наредени са лъжи.
Светът потъва в призрачна измама, ...

ДетелинаСтефанова

Poesía

2025-04-15T11:45:39+03:00 308

Небесно кимоно 🇧🇬

Небесно кимоно! Как разцъфтяват
листенца от накъдрените вишни!
Прегръщат се, а после зазорява
над покриви и сънища предишни...
Преди да плъзне светло по небето, ...

ДетелинаСтефанова

Poesía

2025-04-13T07:38:29+03:00 345 2 5

Докосване на времето 🇧🇬

Потропа някой и замлъкна.
Заслуша се и тишината...
Лъчът на пръсти се промъкна,
загледа се във непозната.
Днес тя стои и най-смирено, ...

ДетелинаСтефанова

Poesía

2025-04-07T00:35:08+03:00 343

Римски път 🇧🇬

По римски път прехвърлям планината
и право през препятствия вървя,
не се оплаквам, давам си душата
във миговете кратки да творя.
Отмина времето на страшните завои, ...

ДетелинаСтефанова

Poesía

2025-04-03T22:09:55+03:00 333 1 4

Матрицата на времето 🇧🇬

Матрица отново е времето
и краят на безкрайността.
Това е билетът и бремето,
началото и пропастта.
И залезът бавно угасващ е – ...

ДетелинаСтефанова

Poesía

2025-03-12T21:06:31+02:00 364 2 2

Енигма 🇧🇬

Издайна мисъл тихичко пробяга,
звезда подплаши и се притаи...
Дали нощта угасна, че веднага
Луната зад прозореца се скри?
На бягство някак, много заприлича! ...

ДетелинаСтефанова

Poesía

2025-03-04T21:56:47+02:00 334 1 1

Светкавици 🇧🇬

Хайде стига със тези наздравици!
Някой някъде, взел че успял!
Я, кажете ми, колко светкавици
сам по пътя си, е преживял?
Я, кажете ми, колко са нощите ...

ДетелинаСтефанова

Poesía

2025-02-25T17:35:56+02:00 315 1

Света и суетата 🇧🇬

Намерила е мъничка врата
която да я води към звездите.
По стълбата на свойта суета
разхожда нощите, а после дните.
Понесла факла в двете си ръце ...

ДетелинаСтефанова

Poesía

2025-02-16T17:26:00+02:00 549 3 5

Комети и свещи 🇧🇬

Навън студът разкърши рамене,
а колоните внезапно побеляха.
Нощта забрави май да спомене-
звездите тихомълком се прибраха.
На топло и таванът е небе, ...

ДетелинаСтефанова

Poesía » De amor

2025-02-11T06:20:30+02:00 418 2 2

Тревога за света 🇧🇬

Нощем дървото говори със Бога.
Някога тихо поронва сълза.
Може би вече е казало "Сбогом!".
Пусти са старите птичи гнезда.
Няма ги песните в утрини бели, ...

ДетелинаСтефанова

Poesía

2025-02-05T17:58:42+02:00 462 3 3

Шивач на мечти 🇧🇬

Мечтателка съм, да! Но без крила!
Орисана съм аз да си ги шия!
Откакто на земята съм дошла,
обличам се със своята магия.
От кръпките по моето сърце ...

ДетелинаСтефанова

Poesía

2025-02-04T20:58:57+02:00 444 4 8

Сенките на мислите 🇧🇬

Проклятия, сълзи горещи,
другарски срещи и седянки...
Тя, искала да каже нещо:
дървото хвърляло ѝ сянка!
Отдавна листи е листило, ...

ДетелинаСтефанова

Poesía

2025-02-01T19:22:41+02:00 434 1 1

Скитащият студ 🇧🇬

Студът, облякъл новия си фрак,
танцува в улици безлюдни.
Поспира миг до къщния ми праг,
ослушва се и търси будни!
Навярно дири нечия душа, ...

ДетелинаСтефанова

Poesía

2025-01-30T21:42:20+02:00 450 1 1

Гравитация 🇧🇬

Магическо движение в спирала,
звезди, увлечени от светлината...
Това ми каза, щом си я видяла,
така описа кратичко душата.
А всъщност кой и как така събира ...

ДетелинаСтефанова

Poesía

2025-01-24T18:48:37+02:00 376 1 1

Небесни стъклописи 🇧🇬

Понякога съм жаден пясък,
мечтая си за сноп лъчи.
В косите си, виж нося блясък!
Не казвай нищо! Замълчи!
Понякога във утрин млечна ...

ДетелинаСтефанова

Poesía

2025-01-19T13:06:33+02:00 406

Желания или мечта 🇧🇬

На границата, там където,
сънят посреща утринна мъгла,
усмихнатото утро е заето
да шие ден със мъничка игла...
Да вдява (може би!) мечтите ...

ДетелинаСтефанова

Poesía

2025-01-18T10:11:42+02:00 444 1 2

Знам 🇧🇬

Прекрасно зная как гори небето,
когато залезът съблича своя свян.
Не ми разказвай, вярвам, че което
видяла съм, живот е преживян!
Не ме моли с очите си да видя ...

ДетелинаСтефанова

Poesía

2025-01-16T20:22:00+02:00 364 1 2

Камбани на добротата 🇧🇬

Иде време да бием камбани,
да оставим по пътя следа.
Много хора, до днес неразбрани,
пак допускат в сърцето леда.
А животът им- тъмно мастило, ...

ДетелинаСтефанова

Poesía

2025-01-14T19:24:14+02:00 588 2 4

Съдба 🇧🇬

Не се страхувам, ходя на дуел.
Със кринолинената рокля даже!
Върви по пътя, който си поел.
Не искам нищо, нищо да ми кажеш...
От думите ти ризница плета, ...

ДетелинаСтефанова

Poesía

2025-01-08T17:50:14+02:00 528 6

Пътешествието на живота 🇧🇬

Тиха гара, задрямали влакове.
От небето вали белота.
Сред багажи и чанти и сакове,
някой спира да види това.
Някой знае, че влак е животът му, ...

ДетелинаСтефанова

Poesía

2025-01-07T13:41:59+02:00 473 1

Дар на сърцето 🇧🇬

Той лекувал!
Даже без думи?!
Притежавал
любящо сърце?
Бавно бродил ...

ДетелинаСтефанова

Poesía

2025-01-03T22:56:40+02:00 384

Време и вечност 🇧🇬

Буря вилнее в замръзнали клони!
Брезата тревожно извива снага.
Връхлитат въпроси, куп... Милиони!
Дървото въздиша- дълбок е снега!
Бавно отпуска клони приведени, ...

ДетелинаСтефанова

Poesía

2024-12-29T12:01:26+02:00 466 1 1

Виелици 🇧🇬

Бесилото е вече построено!
Снегът прехвърча в този късен час.
Тълпата знае, всичко е решено.
Тълпата знае. А дали го зная аз?!
Нозете ми в снега остават дири, ...

ДетелинаСтефанова

Poesía

2024-12-27T18:05:15+02:00 565

Свобода чрез прошка 🇧🇬

Сега прости! Обичай свободата!
Прости им в себе си и замълчи.
Нали те виждат? Само че треската!
Гредата ги премазва. И личи!
Небето им изпрати бурен вятър, ...

ДетелинаСтефанова

Poesía

2024-12-27T18:04:54+02:00 564 1 1

Коледа 🇧🇬

След краткото очакване се мръква.
Един след друг прозорците угасят...
Надеждите от раклите измъкват
сънища, в които ни унасят.
Повеждат ни по пътища незнайни ...

ДетелинаСтефанова

Poesía

2024-12-19T06:05:05+02:00 610 2 2

Коледа 🇧🇬

Прозорецът сияе в златен залез,
лъчите запремигват като сън,
преди да скочи светлото във подлез,
преди да да дойде тъмното отвън.
Заслушва се във този миг вселена, ...

ДетелинаСтефанова

Poesía

2024-12-18T12:37:29+02:00 461 1

Часът на Господ 🇧🇬

Съблича се тайно залезът в здрача,
бавно изгрява звездата отвън.
Хайде, кажи ми сега, познавачо,
дали е реалност или пък сън?
В снежните улици тихо закрачи ...

ДетелинаСтефанова

Poesía

2024-12-11T18:14:22+02:00 913 9 12

Снежен танц 🇧🇬

Бели снежинки, кошер пчели,
пухкави клони, прически...
Свършиха всички мокри мъгли,
крием се в шалове днеска.
Коледа иде по целият свят! ...

ДетелинаСтефанова

Poesía

2024-11-26T10:09:08+02:00 611 2 1

В друг сезон 🇧🇬

Опустява бавно твоя хоризонт
и птиците отдавна отлетяха.
Ти казваш, че е мрачния сезон,
а песните ти някак оглушаха.
Беше жарко огънче в нощта, ...

ДетелинаСтефанова

Poesía

2024-11-19T21:06:31+02:00 641 1 2

Притихване 🇧🇬

От тягостно очакване замлъкват
надвесените тази нощ звезди.
Проблясват кратко, тихо се промъкват,
над тъмни клони, листи на брези.
Разкошен шлейф нощта сега намята, ...

ДетелинаСтефанова

Poesía

2024-11-15T23:48:46+02:00 583 1 1

За вярата 🇧🇬

Светът приключи с този ден,
поседна плах и уморен...
Как вярата едва угасна?!
Дали все още се вълнува?
Нима отново нея чувам? ...

ДетелинаСтефанова

Poesía

2024-11-12T11:06:20+02:00 455 1 1

Дъхаво стихотворение 🇧🇬

Къкрят билките във чайника,
навяват спомени, мечти.
Вятърът отвън, омайника,
забавя стъпки и слухти.
Промушва се, но пред стъклата, ...

ДетелинаСтефанова

Poesía

2024-11-09T19:39:18+02:00 483

Светът е стих от стар, прастар рефрен... 🇧🇬

Душата ми е сита, а отвъд,
отвъд блестят сто хиляди искрици!
Прилича ли сърцето ми на съд,
събрало обичта на две зеници?
За миговете силен земетръс ...

ДетелинаСтефанова

Poesía

2024-11-04T13:39:55+02:00 473 1

Ноември дойде 🇧🇬

Октомври си тръгна тихо, без нищо,
замина далече по пътя напред.
Нивите пусти сега са летище,
остана за вятъра джобен билет.
Рисува простора смело ноември, ...

ДетелинаСтефанова

Poesía » Del paisaje

2024-11-01T19:04:34+02:00 523 4

Празните 🇧🇬

Заспиват ниви, спомени предишни,
сънуват своето си тежко злато!
Останаха ли дирите излишни?
Как раждаше земята ни богато?!
Нали се пълнеха докрай хамбари, ...

ДетелинаСтефанова

Poesía » Filosófica

2024-10-30T07:16:36+02:00 537 4 4

Болка 🇧🇬

Умът е неспокоен и брои
решения продажни и проклети.
За Добруджа! За Нея ме боли!
Удобните безумия са взети!
Продадена е част... И светлина! ...

ДетелинаСтефанова

Poesía » Civil

2024-10-26T20:23:29+03:00 510 2 3

Гари 🇧🇬

Тя ми каза: Всички влакове
спират някъде с причина.
Не искай да съм във очакване,
нали отдавна си заминах?
А то си беше любопитство! ...

ДетелинаСтефанова

Poesía » Filosófica

2024-10-25T20:40:14+03:00 514 1 1

Чисто 🇧🇬

Рисува вятър тънки вежди
и гони тръни из полята.
Мъгли плетат от свойте прежди,
дъждът се сипе над къщята.
Нима продъни се небето? ...

ДетелинаСтефанова

Poesía » Del paisaje

2024-10-24T10:33:16+03:00 669 2 4