31 oct 2005, 20:52

Пътеводителка 

  Poesía
1127 1 2
Аз бедна съм и никоя не съм...
Аз нямам нищо да ти дам.
При тебе идвам също като сън,
като едничък, крехък, нежен блян...

Аз малка съм и толкова далечна -
една блещукаща звезда,
съвсем несигурна и никак вечна -
дори не виждаш бледата ми светлина...

Щом слънцето лъчите скрие
и сам си в най-студения си час,
макар и мъничка, лъчи ще впия
и ще те стопля само аз...

Една звезда за тебе свети -
единствена пътеводителка в света,
изгражда мостът между две планети,
огрява път към Вечността...

Нощта е мрачна и безкрайна,
а ти във нея си без помощ сляп,
но аз в душата ти съм скрита тайна
и светя в смисъла на твоя свят...

Аз бедна съм и никоя не съм
Аз нищо нямам - само светлина
и тъй далечен, вечен сън,
докрая никога не изживян...

© Буба Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Тези петици съвсем не са реални. Стихотворението е блестящо!
  • Благодаря ти много! То е много лично и се радвам че ти е харесало!
Propuestas
: ??:??