Пътник
След мисли и фантазии неясни се опирам,
на пейка до онази малка стара жп гара,
изгубен в лабиринта на живота се намирам
и паля си старателно последната цигара.
Пред погледа ми фигури незнайни се нареждат,
залязващото слънце на деня е послеслов,
лицата им отчайващо прокобени изглеждат,
но въпреки това си просят тайничко любов.
Бях ли като тях, или тепърва аз ще бъда,
мечтателят на едро, който тежко се опари?
Заслужих ли тогава аз най-тежката присъда,
затворник до живот на свойте собствени кошмари?
Да тръгна по земята черна кой ли ме накара?
С желание дори отвъд звездите ще достигна.
Изгасям си с внимание последната цигара
и спирам с преживяното, че влакът ми пристигна.
Георги Ангелов, август 2015 г.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Георги Ангелов Todos los derechos reservados
