stariqtmuzikant (Георги Ангелов)
2 1
4 авг. 2015 г., 01:45  

Пътник 

  Поэзия » Философская
447 0 5

След мисли и фантазии неясни се опирам,
на пейка до онази малка стара жп гара,
изгубен в лабиринта на живота се намирам
и паля си старателно последната цигара.

Пред погледа ми фигури незнайни се нареждат,
залязващото слънце на деня е послеслов,
лицата им отчайващо прокобени изглеждат,
но въпреки това си просят тайничко любов.

Бях ли като тях, или тепърва аз ще бъда,
мечтателят на едро, който тежко се опари?
Заслужих ли тогава аз най-тежката присъда,
затворник до живот на свойте собствени кошмари?

Да тръгна по земята черна кой ли ме накара?
С желание дори отвъд звездите ще достигна.
Изгасям си с внимание последната цигара
и спирам с преживяното, че влакът ми пристигна.

 

Георги Ангелов, август 2015 г.

© Георги Ангелов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Прекрасен стих! И аз мисля ,че винаги ще си търсим тайничко любов. Поздрави!
  • Благодаря ви за коментарите! limeruna, интересна гледна точка!
  • Яхвай влака и дано те закара "отвъд звездите",в нови по-добри вселени,галактики и светове!
  • „Бях ли като тях, или тепърва аз ще бъда,
    мечтателят на едро, който тежко се опари?“

    Защо не и двете Ще се париш, париш, и накрая ще осъзнаеш, че ти си огън
  • Всеки минал е по този път,
    рано, късно, може би сега,
    но едва ли сълзи ще помогнат,
    не губи - времето лети...
Предложения
: ??:??