30 jul 2011, 18:45

Пътник

  Poesía
928 0 0

„Дали напразно съм живял?”

един мъртвец се е запитал.

По пътя колко хора спрял

с усмивка неприкрита.

 

Дали тежал е на света

със своите груби грешки,

или раздавал любовта

на всекиго човешки.

 

По-зъл от дявола ли бил,

или с добро наситен.

Човек дали без жал убил,

или светец  боговъзпитан.

 

Дали напразно съм живял

не знам, но си отивам,

каквото имах, съм ти дал,

свят нагъл и възпитан.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Боряна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...