30 июл. 2011 г., 18:45

Пътник

927 0 0

„Дали напразно съм живял?”

един мъртвец се е запитал.

По пътя колко хора спрял

с усмивка неприкрита.

 

Дали тежал е на света

със своите груби грешки,

или раздавал любовта

на всекиго човешки.

 

По-зъл от дявола ли бил,

или с добро наситен.

Човек дали без жал убил,

или светец  боговъзпитан.

 

Дали напразно съм живял

не знам, но си отивам,

каквото имах, съм ти дал,

свят нагъл и възпитан.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Боряна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...