8 jun 2019, 17:41

Пътуване

  Poesía » Otra
868 0 0

Безкрайни дни край мен минават,

но пак на прага съм, стоя.

Дали с надежда ме даряват

или обсипват ме с тъга.

 

Опитвам бавно да прекрача,

напред със мисъл за промяна.

Сълзите спирам и не плача,

с ръце покривам всяка рана.

 

Направих стъпка, после втора,

почувствах нежен аромат.

Край мен вървяха много хора,

забързани към своя свят.

 

Едни се взират във живота,

а други реят се в мечти,

но всеки тръгнал е в посока

и сам по своя път върви.

 

И тъй, увлечен от тълпата,

минавам улици, пустини,

разчитайки на сетивата

ще спра след дни или...години.

 

И питах се, къде отивам,

не знаех как да отговоря.

Защо ли нищо не намирам,

врата, която да отворя.

 

Но казах си, не съжалявай,

надежда някъде се крие.

Бори се и не се предавай

и тя сама ще те открие.

 

Поспрях за малко. Чух вълните.

Море видях, не бе лъжа.

И вече знаех, че със дните,
по пътя си ще продължа.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николай Ковачев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...