8 июн. 2019 г., 17:41

Пътуване

867 0 0

Безкрайни дни край мен минават,

но пак на прага съм, стоя.

Дали с надежда ме даряват

или обсипват ме с тъга.

 

Опитвам бавно да прекрача,

напред със мисъл за промяна.

Сълзите спирам и не плача,

с ръце покривам всяка рана.

 

Направих стъпка, после втора,

почувствах нежен аромат.

Край мен вървяха много хора,

забързани към своя свят.

 

Едни се взират във живота,

а други реят се в мечти,

но всеки тръгнал е в посока

и сам по своя път върви.

 

И тъй, увлечен от тълпата,

минавам улици, пустини,

разчитайки на сетивата

ще спра след дни или...години.

 

И питах се, къде отивам,

не знаех как да отговоря.

Защо ли нищо не намирам,

врата, която да отворя.

 

Но казах си, не съжалявай,

надежда някъде се крие.

Бори се и не се предавай

и тя сама ще те открие.

 

Поспрях за малко. Чух вълните.

Море видях, не бе лъжа.

И вече знаех, че със дните,
по пътя си ще продължа.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Николай Ковачев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...