Пътувам по асфалтова пътека
и вятърът е мой единствен спътник,
а щъркели прелитат на отлитане,
оставяйки гнездата си опразнени.
И виждам фаровете светещи,
на тези във обратната посока,
ще стигнат - мисля си завиждащо -
до там където аз сега не мога.
До синия простор на необятното,
до бриза и до пясъка в косите,
до боровете пазещи бунгалото,
до шепота безмълвен във очите. ...