15 oct 2007, 8:54

Пътя до жива вода...

  Poesía
969 0 19

Попитай тишината. Ще ти каже.
Водата беше жива и преди.
Въпросът на живот и...
значи важен!
Върви на юг по птичите следи.


Не се обръщай. Даже да сребреят
листата, с опакото си навън.
След дъжд, когато вятър ги завее,
са светещи поличби, като в сън.


Оглеждай се за сянката на ясен.
подгонила усмивка на върба.
Попитай чучулига да ти каже
къде извира живата вода.


Дочуеш ли сърни да разговарят
за нещо свое, близо до река.
Заслушай се... Навярно ще ти кажат,
че брод минава някъде край тях.


Познаеш ли под камък да те вика
разсъмналата вяра на молба.
И ручейче да пее на звъника.
Отпий във шепи живата вода.


След туй измий очите си със нея.
А  после три пъти се прекръсти.
И ако чуеш славейче да пее,
под камъка молитва остави.


Благодари на всички земни твари.
Вземи си стрък звъника за изпът.
Ръси по стъпките си бяла вяра,
та всичките ти мисли да звънят.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бистра Малинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...