Пътя до жива вода...
Попитай тишината. Ще ти каже.
Водата беше жива и преди.
Въпросът на живот и...
значи важен!
Върви на юг по птичите следи.
Не се обръщай. Даже да сребреят
листата, с опакото си навън.
След дъжд, когато вятър ги завее,
са светещи поличби, като в сън.
Оглеждай се за сянката на ясен.
подгонила усмивка на върба.
Попитай чучулига да ти каже
къде извира живата вода.
Дочуеш ли сърни да разговарят
за нещо свое, близо до река.
Заслушай се... Навярно ще ти кажат,
че брод минава някъде край тях.
Познаеш ли под камък да те вика
разсъмналата вяра на молба.
И ручейче да пее на звъника.
Отпий във шепи живата вода.
След туй измий очите си със нея.
А после три пъти се прекръсти.
И ако чуеш славейче да пее,
под камъка молитва остави.
Благодари на всички земни твари.
Вземи си стрък звъника за изпът.
Ръси по стъпките си бяла вяра,
та всичките ти мисли да звънят.
© Бистра Малинова All rights reserved.
