3 jun 2013, 16:24

Пътят

  Poesía » Otra
718 0 1

Пътят

 

Като вятър поел

някъде нататък, нататък...

Вървя, събирам себе си -

истина по истина,

късче по късче,

сълза по сълза.

Събирам светлина.

Не е важна Целта.

Важен е Пътят  -

вик, болка, вяра, надежда.

Усещане и пречистване.

Думите мълчат.

Твърди, грапави.

Сила. Вечност.

И безвремие.

Реален и мистичен.

Пътят.

 

Ванко Николов (Starkmaster)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ванко Николов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хареса ми,да, важен е пътят било стръмен или равен,но да се върви,застоя не прави животът по лек!Поздрав!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...