3 jun 2013, 16:24

Пътят

  Poesía » Otra
719 0 1

Пътят

 

Като вятър поел

някъде нататък, нататък...

Вървя, събирам себе си -

истина по истина,

късче по късче,

сълза по сълза.

Събирам светлина.

Не е важна Целта.

Важен е Пътят  -

вик, болка, вяра, надежда.

Усещане и пречистване.

Думите мълчат.

Твърди, грапави.

Сила. Вечност.

И безвремие.

Реален и мистичен.

Пътят.

 

Ванко Николов (Starkmaster)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ванко Николов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хареса ми,да, важен е пътят било стръмен или равен,но да се върви,застоя не прави животът по лек!Поздрав!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...