3.06.2013 г., 16:24

Пътят

717 0 1

Пътят

 

Като вятър поел

някъде нататък, нататък...

Вървя, събирам себе си -

истина по истина,

късче по късче,

сълза по сълза.

Събирам светлина.

Не е важна Целта.

Важен е Пътят  -

вик, болка, вяра, надежда.

Усещане и пречистване.

Думите мълчат.

Твърди, грапави.

Сила. Вечност.

И безвремие.

Реален и мистичен.

Пътят.

 

Ванко Николов (Starkmaster)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванко Николов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хареса ми,да, важен е пътят било стръмен или равен,но да се върви,застоя не прави животът по лек!Поздрав!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...