3.06.2013 г., 16:24

Пътят

716 0 1

Пътят

 

Като вятър поел

някъде нататък, нататък...

Вървя, събирам себе си -

истина по истина,

късче по късче,

сълза по сълза.

Събирам светлина.

Не е важна Целта.

Важен е Пътят  -

вик, болка, вяра, надежда.

Усещане и пречистване.

Думите мълчат.

Твърди, грапави.

Сила. Вечност.

И безвремие.

Реален и мистичен.

Пътят.

 

Ванко Николов (Starkmaster)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванко Николов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хареса ми,да, важен е пътят било стръмен или равен,но да се върви,застоя не прави животът по лек!Поздрав!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...