5 may 2020, 11:30

Пътят 

  Poesía » Filosófica
952 3 17

Пътят

 

Глас без звук, болка без вопъл,

рана без белег, нощ без светулки,

небе без звезди, вятър без трепет,

 

стъпки без следи, картина без щрихи,

думи без смисъл, дървета без шепот,

ручей без ромон, океан без вълни...

 

погребани желания, непостигнати върхове,

умъртвени мечти, толкова много нюанси,

а цветовете са само три - черно, сиво и бяло;

 

игра на сенки, безсънни илюзии,

недочакани изгреви, непоискани залези,

път убийствен, прекършени клони;

 

сърце натрошено, парче по парче -

сбирано и лепено, без шев съшито,

кръв с вяра пропита, чаша все недопита;

 

глътка въздух, памет без спомен...

Той е там и те чака - в края на пътя, 

пеперуда светлината  привлича,

 

миг, подир миг, обгаря крилата,

миг, подир миг... гола остава душата -

последна... Тя е светлината!

 

А той - пътят, наречен живот...

 

04 05 2020

© П Антонова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ви, зарадвахте ме!
  • Пътят - това е животът, по който минава през различни душата...
    Пътуване през времето. Поздравления, Пепи!
  • Марко, благодаря! Хубав ден! 🍷
  • Интересна идея! Много раздвижено !
    Пепи, поздрави за творбата !
  • aap (Ангел) - благодаря!
  • Мога само да аплодирам!!!Поздравления!
  • Gavrail45 (Гавраил Йосифов) - всички пеперудени пътища водят към нея!
  • "А той пътят-наречен живот..."
    Хубав финал!
  • Краси, благодаря ти! Пеперудена душа, свещ, пламък - светлина...
    Толкова е крехка, а толкова тежък кръст носи! 💐

    Жени, благодаря! 💐 Значи, макар и по-различно, съм се изразила разбрано Успяла съм да сложа в ред хаоса в главата си/
  • Мисля, че въпросът накрая е и самия отговор, Пепс
  • Разчупено, по-различно по отношение на структура и начин на изразяване на емоцията. Миг подир миг се приближаваме по-близо към свещта... Интересен стих, Пепи.
  • Patrizzia (Надежда Ангелова) - благодаря ти много!!!
  • Хубаво е, Пепи! Много!
  • Жени, благодаря за коментара. Животът пътуване ли е или е съдба, съдбата с душата ли е свързана или с разума; защо понякога посоката, избрана от сърцето, се оказва правилната, а друг път избраната от разума... Или съдбата е пътят, а животът е пътуването?

    Геновева, Родене, благодаря ви!
  • И на мен ми хареса замисълът, поздрави, Пепи!
  • С дълбок смисъл.
    Поздравявам те.
  • Житейската философия... съдба или изобщо пътуване през времето...
    Много ми хареса Пепс
Propuestas
: ??:??