3 oct 2020, 15:48

Пътят без теб

  Poesía
529 1 10

Пътят без тебе е дълъг,

криволичи в завои
и е целият в прах.
Трудно вървя, но не спирам,
отдавна изгубих от самотата си страх.
Пътят без теб е трънлив
и често на колене съм. Пълзя.   
В представите ми винаги е бил красив, 
а душата ми още вярва в това! 
Пътят без тебе е вечен
и нямам избор да спра да вървя. 
Нашите срещи са миг, ала обречен, 
дошли с тъжна реалност в съня. 


 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галина Кръстева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...