Пътят без тебе е дълъг,
криволичи в завои
и е целият в прах.
Трудно вървя, но не спирам,
отдавна изгубих от самотата си страх.
Пътят без теб е трънлив
и често на колене съм. Пълзя.
В представите ми винаги е бил красив,
а душата ми още вярва в това!
Пътят без тебе е вечен
и нямам избор да спра да вървя.
Нашите срещи са миг, ала обречен,
дошли с тъжна реалност в съня.
© Галина Кръстева All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
