1 nov 2018, 9:21

Пътят към себе си

  Poesía » Otra
1.5K 1 6

Съдбата винаги стои зад смелите,

които не престават да мечтаят...”

 

Прецеждаме бавно напосоки светлината.

В хаоса на честотите нали духът е нещо!

Денят ни започва с мисълта на Бернщайн:

"Движението е всичко, а целта е нищо!"

 

Объркали словореда на думички в рима,

между реалност и сън - мислите ни гонят.

Редим по лъча остър камък върху камък.

Истините от вчера топят се в буен огън.

 

Доброволно заменяме свободата за обич.

Полетът ни към светлина нима е предел!

Осъзнатият ни избор не е ли дар от Бога?

Пътуваме към себе си и духът споделен.

 

Недостойно е да очакваме и сбъдване,

както и случване - без вяра и без глас!

Дар е онова, което ни прави щастливи

И пътуваме към Него, към самите нас.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ..Осъзнатият ни избор не е ли дар от Бога?
    Пътуваме към себе си и духът споделен..
    ..Дар е онова, което ни прави щастливи…
    И пътуваме към Него, към самите нас.

    Прекрасно казано!
  • Благодаря Ви, че се отбихте при мен. Честит празник на будителите - приятели!
  • И на мен много ми хареса! Честит празник и нестихващо вдъхновение!
  • Много истинско
  • Благодаря Ви г-жо Ангелова. Честит празник и на вас!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...