Пътят към себе си
“Съдбата винаги стои зад смелите,
които не престават да мечтаят...”
Прецеждаме бавно напосоки светлината.
В хаоса на честотите нали духът е нещо!
Денят ни започва с мисълта на Бернщайн:
"Движението е всичко, а целта е нищо!"
Объркали словореда на думички в рима,
между реалност и сън - мислите ни гонят.
Редим по лъча остър камък върху камък.
Истините от вчера топят се в буен огън.
Доброволно заменяме свободата за обич.
Полетът ни към светлина нима е предел!
Осъзнатият ни избор не е ли дар от Бога?
Пътуваме към себе си и духът споделен.
Недостойно е да очакваме и сбъдване,
както и случване - без вяра и без глас!
Дар е онова, което ни прави щастливи…
И пътуваме към Него, към самите нас.
