13 dic 2005, 19:39

Пътят ми към теб...

  Poesía
1.1K 0 2
Пътят ми към теб е толкова различен...
Понякога е с розов цвят обсипан,
на принцеса малка аз приличам,
към теб пристъпвам от щастие огряна.

Очи притварям, с пръсти те докосвам,
с горещи устни ти ме покоряваш,
като звезда във космоса пътувам
и в друго измерение изгрявам.

Пътят ми към теб е толкова различен...
Страшно е когато буря се надига
и тръгвам от светкавици окичена,
през дъжд пороен до тебе да достигна,

а понякога отчаяна и бледа,
ръце към теб протягам в изнемога
и глъхнат виковете ми в безреда,
а ти изчезваш като дим от огън.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галя Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...